понеделник, 10 февруари 2014 г.

В сън и в безсъници


Текст 
МД. Милев
                   
На един клошар...
                  Не са ли в мъртва хватка
в юмрук събрани
небе и птици?
С меча
не възпря ли огъня
жреца
на Олимп?
В Зевс и в Хера
и в пещерата с Младенеца
вярва ли  несретникът –
не са ли химера?

                  Не спи ли клетият 
в безсъние и в злоба,
в греховни мисли –
до гроба
стиснал мечтите
в шепите си нечисти ?
Не радват ли го вече  бури
и  цветето на поляната,
обляна тя
в кръвта на зората?
Не търси ли сърце му щуро
правдините и благата,
                   обич и вяра 
                   на Земята?
Забравиха ли го те вече....?
               –      Кой ме ограби тук?
                                                   Защо ми ги взеха? –
              глухо той рече 
              и в утеха
                  над коша за боклук
                  приведен, невзрачен,
                  зарови поглед мрачен .....
                 
– O tempora, o mores! –
                   викам възмутен –
Човек не заслужава тази зла орис!

На Олимп ще съмне 
без Зевса –
без бога – Василевса,
но без Вярата,
без Красотата,
без Правдата
и Свободата,
без Любовта
на Земята,
Боже,
човекът оскотява –
без тях не може!
                 ....................................
Господи,
Дай ми сила
като жива вода
в длан да събера
небе и птици!
На Олимп от жреца,
с тръпнеща десница
да изтръгна меча
и огънят отново нека
да сгрее
сърцето и душата
на човека!
С меча –
да набраздя поляната,
обляна тя
от лъчите на зората.
Да разпръсна житата
и посея благата,
за праведни и грешници,                          
за бездомните несретници.
Вярата в Зевс, в  Хера
и в тебе Боже,
за нас възнесъл се от гроба,
всеки, навеки да може
„во истина“ да намери!

Как искам аз свободно,
с любов и без злоба –
благородно,
в сън и в безсъници,
той – клетникът и хората безброй,
да се радват на цветята,
разцъфнали по  Земята,
огрени от огненото слънце...