Текст
М. Д. Милев
На един клошар...
Не са ли в мъртва хватка
в юмрук събрани
небе и птици?
С меча
не възпря ли огъня
жреца
на Олимп?
В Зевс
и в Хера
и в
пещерата с Младенеца
вярва
ли несретникът –
не
са ли химера?
Не спи ли клетият
в
безсъние и в злоба,
в
греховни мисли –
до
гроба
стиснал
мечтите
в шепите си нечисти ?
Не радват
ли го вече бури
и цветето на поляната,
обляна
тя
в
кръвта на зората?
Не
търси ли сърце му щуро
правдините и благата,
обич и вяра
на Земята?
обич и вяра
на Земята?
Забравиха
ли го те вече....?
– Кой ме ограби тук?
– Защо ми ги взеха? –
глухо той рече
и в утеха
глухо той рече
и в утеха
над коша за боклук
приведен, невзрачен,
зарови поглед мрачен .....
Човек не заслужава тази зла орис!
На Олимп ще съмне
без Зевса –
без бога – Василевса,
но без Вярата,
без Красотата,
без Правдата
и Свободата,
без Любовта
на Земята,
Боже,
човекът оскотява –
без тях не може!
....................................
Господи,
Дай ми сила
като жива вода
в длан да събера
небе и птици!
На Олимп от жреца,
с тръпнеща десница
да изтръгна меча
и огънят отново нека
да сгрее
сърцето и душата
на човека!
С
меча –
да
набраздя поляната,
обляна
тя
от
лъчите на зората.
Да разпръсна
житата
и посея
благата,
за праведни
и грешници,
за бездомните несретници.
Вярата в Зевс,
в Хера
и в тебе Боже,
за нас възнесъл се от
гроба,
всеки, навеки да може
„во истина“ да
намери!
Как искам аз свободно,
с любов и без злоба –
благородно,
в сън и в безсъници,
той – клетникът и хората безброй,
да се радват на цветята,
разцъфнали по Земята,
огрени от огненото слънце...
