Текст и илюстрации
М. Д. Милев
Знойно лято! Слънце – пек!
Няма ветрец да полъхне!
Нито капчица дъждец
не пада за прохлада....
Месец август е това!
......................................
Къща стара, двор – голям,
тук градина – там харман.
От страни са наредени:
кошарата, обор и плевник.
Кладенецът – по средата.
Плет от тръни – зид с вратата.
.................................................................
Чифт волове, кон охранен,
стадо с овце – все отбрани.
Пуйки, гъски и кокошки,
прасе, кучета и котки.
Крава със теленце малко...
.........................................
Ден преваля – свечери се.
Звезди, луна – нощ е.
Всичко стихна – притаи се,
само нейде хлопатари
се обаждат още...
.........................................
До миндера, на стената –
икона с Младенеца,
осветена в тъмнината
от една свещица.
Утре празник се задава,
вярващият Дева слави,
божа майка възхвалява
и за здраве курбан прави.
В одаята нещо става:
напред, назад баба шава.
Седне, стане, тръгне, спира,
не я свърта – няма мира!
Дядо, тате, чичо, стрина
и дечицата – дузина
в душна соба спотаени
не униват, нещо чакат,
не заспиват притеснени...
Свещ догаря – време мина.
Петлите пропяват.
Ден-година не отмина,
клепки натежават!
Но ето:
в късна доба – ранен час
в одаята горе
първи плач и глътка въздух
поех АЗ
и очи отворих...
и очи отворих...
Родих се! О, родих се, Боже!
...............................................
После баба ми разказа
как през тази вечер,
над селото ни заспало
щъркел бял преминал.
Носил ме увит в одеяло
и ме пуснал през комина.
Едва сега прозрях аз
на стари години,
думите ѝ мъдри, прости
по своему верни:
– Значи,
преди да се е родило
всяко пеленаче,
когато е летяло,
от високо то съзряло
бащин дом и всичко останало!
За това ли толкова обичам
тази стряха, тази вехта къща?
Спомени не остаряха,
мислите ми там бяха,
к'дето ходя, де се скитам,
все при нея се завръщам!
