сряда, 10 април 2013 г.

Такива ми ти работи 2


Прощъпалникът


Текст и илюстрации
М. Д. Милев

Имаше много суетня около подготовката и по самото провеждане на този отколешен наш обичай –  прощъпалникът. Та нали тогава ще става ясно какво бъдеще ще последва скъпата ни рожба, по кой път ще тръгне тя. А тя, рожбата е едно пухкавко, глупавко човече, изучаващо околното пространство със свой поглед и обясняващо това, което му се поднася около него със своя философия. За тая детска философия ще стане дума по-сетне.  Човече, не по-високо от седемдесет и пет  санти и не по-възрастно от дванадесетина месеца.
Още от предния ден мъжете са накупили бирата и газираното в количества, съответстващи на предполагаемия брой гости и завишени с 20 до 30 процента: всичко се случва, нека да има!
От рано заранта, по тъмно, къщата е на крака. Бабата е най-възбудена – тя ще сготви, тя ще каже какво ще се сложи на масата, нея се пада отговорността по цялостната подредба на този тъй важен семеен празник. Дядото вече е хванал определеното за случая и угоявано домашно добиче, с което ще се гощават гостите.  
За всеки има точни задължения, които се знаят от напред, без да са записани някъде. Споменах за суетня, но с уговорката, че тя не е хаотична. Напротив – подредена и отработена, преминала през времето и пренесена от миналите поколения.
Наближава обяд. Денят е прекрасен. На плочника, под чардака на тежката асма, са наредени в редица четири-пет маси със столове, взети за случая „ в заем“ от комшиите. Обичайна практика не само за масите и столовете, а и за вилиците, лъжиците и чиниите. Нали в къщи не разполагаш с посуда за 15-20 души, толкова, колкото се чакат да пристигнат на днешния празник поканените най-близки роднини. И сега, ако повдигнеш и обърнеш на обратно  някой по-стар стол или чиния ще забележиш изографисана една голяма буква: върху стола изписана с наплюнчен „химически“ молив, а на чинията – с дръжката на алуминиева лъжица. Това са инициалите на сайбията (собственика) на този инвентар, за да се разпознава и да не се обърква при връщането.
Малко по-встрани от дългата маса, в средата на площадка от плочника е поставена ниска масичка, върху която са наредени (пак от бабата) най-разнообразни на пръв поглед нещица, но имащи много точно и тънко предназначение. Няма да ги изброявам всичките, защото те са се променяли в крак с изискванията на времето. Ако до вчера е имало хурка с вретено за момичешка престъпулка* примерно, днеска ще видим книжка с писалка. От тези нещица ще се гадае днес какво ще е бъдещото занимание на малчугана.
Ето че уличната портичка се отваря и в двора влизат  първите гости. Издокарани и нагиздени с най-новите си одежди, за да изглеждат празнично и в съответствие със случая. В ръцете си жената носи вързоп с някакъв дар, я плетени чорапки, я блузка, а от издутия джоб на мъжа стърчи бутилка от неговото най-хубаво, ароматно, оназгодишно вино или от най-силната преварена  „анасонлийка,“ от която лани е сварил два-три казана. В този жест на гостенина се крият два много изкусно закодирани послания: хем да се похвали „ вижте и аз на какво съм способен“ и от друга – да уважи стопанина с най-доброто си произведение. Хуква радостният татко да ги посреща, докато дядото вече е седнал в дълбочина откъм тясната страна на дългата трапеза –  „на тек баша“ както все още се носеше в употреба този турски лаф за най-представителното място.
 За едно късо време околното пространство се изпълва с народ, с приповдигната весела гюрултия, в центъра на която стои най-малкият човек, който днес ще покаже как пристъпва към живота и какво го влече да вземе  от тезгяха на ниската синия. Всички са наобиколили пространството около масичката. Майката, възбудена до припадък, кръв червена, оставя свидната рожба на шареното платче до масата с наредените на нея шарении. А то, най-напред поуплашено от толкова ти люде, ще се отдръпне смутено в полите на майка си, но след като баба му успява да му отклони вниманието и да го насочи към подредените предмети, дребосъчето ще започне да се заоглежда любопитно в новите играчки. И ето го тъй чакания момент: прощъпалника посяга да вземе....какво ли? Малката , несигурна ръчичка се поколебава, дали да хване кълбото с прежда или дървения метър, но накрая изглежда погледа я отмества към жълтия молив, който „незнайно“ защо е поставен точно най-отпред и  най-близко откъм страната на  постланото чердже. А жълтото, както знаем, е сигнален цвят. Привлича окото. И хоп – молива вече  е хванат и всички вкупом ръкопляскат и честитят на майката, на таткото, на бабата и дядото за избора на отрочето: видите ли посегнало е към писалото, значи учен ще става! Я доктор като майка си, я инженер като баща си?
След тая тъй важна и съдбовна процедура следва още една. Бабата отчупва парче от специално подготвената пита и подава на гостите. Те вземат парчето и хукват на два-три метра, за да тича прощъпалникът от тук нататък също като тях.
Накрая се започва истинското тържество, с глъчка, наздравици и подмятания по посока на виновника за тоя празник. А той е в радостните ръце на баба си, която пита:
– Я ми кажи, баби, къде ходи вчера?
– Пи ъвчо.
– И какво видя там, скъпа рожбо?
– Гам ъв, мавко ъвче и кеко му Наньо му...
Всички прихват в неудържим смях и в родата, по сетне, за дълго ще употребяват като нарицателно философското определение на рожбата „...и кеко му Наньо му...“ Защото погледа на детето беше насочен в момента към неговия калеко (свако) Наньо, който беше седнал до татко му. Точно както е видяло вчера, в зоопарка, големия лъв, малкото лъвче и другия лъв – роднина на Татко лъв, демек „калекото“ на малкото лъвче. Колко сполучливо е употребено цели два пъти притежателното местоимение „му“ !
Та такива ми ти работи....
.....се случваха по време на прощъпалника в нашия край преди тридесетина години.

..............................................................................................

    * Целево тук съм използвал  употребяваната в нашия край дума „престъпулка“, която считам за по правилна, понеже в корена  стои „престъпвам“, а не „прощъпвам“.