понеделник, 6 февруари 2012 г.

Празникът


Празникът [1]
(Eсе)
 Не се препоръчва да  се чете от или пред деца под 12 години, както и от хора с проблемна нервна система.
                                                                                                                  

Те бяха млади. И в своята младост – прелестно красиви. Ухаещи на свежест. Скупчени едно до друго – камара пращящи от здраве тела.
Тогава дойдоха другите: полуголи, рошави, свирепи, ревящи, крещящи, размахващи неистово ръце. Прииждаха отвред, без ред. Зловеща музика разтърси мъртвешката тишина. Направиха кръг. Обръч от грозно изкривени лица играеха някакъв див, сатанински танц. Смъртен танец около купчината уплашени клетници. Те гледаха ужасени, треперещи, все по-плътно притиснати един до друг, безпомощни и бездиханни...
Изведнъж, по някакъв злокобен знак, музиката секна. Дивото хоро се люшна и разкъса. Стотици голи, космати крака затрополиха и бясно се втурнаха към сгушилите се в безнадеждна прегръдка нещастници. Започна една невиждана, страшна, кървава вакханлия. Кой с ножове, кой със зъби, кой с ръце и нокти режеше, ръфаше, разкъсваше месата на прелестно-красивите тела. Алени струи се стичаха по небръснатите, озъбени и озверени муцуни; парчета розова плът хвърчаха навред; полумъртви трупови се мятаха, мачкаха и тъпчеха в подгизналата, почервеняла земя...
– О, стига! О, спи ли Бог? О, Бог не вижда ли! –  се разнесе вик, разцепил тишината с думите на  поета.
 Светъл лъч проряза намръщеното небе. По него, увит в неоново сияние, слезе Ангел небесен и каза:
 – Има Бог! И Той сътвори този празник, като рече: „Да бъде Празник – Празник на Динята!”[2]



[1]  Посвещавам есето на М.И.К. ,заради влечението му към подобна тематика.
[2] В. „Труд”; бр. 371 от 23.08.2004г. писа: „...В село ТрънчаРазградско и тази година се проведе Празник на динята. Над тон и половина дини бяха изядени и изпотрошени от веселата тълпа...”
     
Възпяване на Феникса
                                       (Балада)
Там където преди бе голямата купчина от сочни карпузи, се търкаляха безброй нагризани и недоядени динени резени и кори. Под тях,  като Феникс възкръстна, по скоро се очерта силуета на една закръглена, леко прежълтяла, на едри тъмно-зелени ивици Диня,   която сякаш промълви:
– И днес пак съм цяла... да, днес пак съм цяла, вече мога да живея така...
На близката пейка, с резен любеница в едната ръка и със салфетка в другата, седеше известната по тези географски ширини поетеса Григорова[3], специално поканена за Празника. Само нейният чувствителен слух дочу шепота на ДинятаИна, така се казваше литераторката, скочи, затършува трескаво в чантичката си, извади химикалка и върху смачканата и поизмокрена, на лепкави динени петна салфетка, възбудено, на един дъх написа текста[4] на познатата ни вече от години хитова песен на София[5]  "Син талисман".

[3] Радостина(Ина) Григорова – българска писателка и поетеса, авторка на текстовете на популярни песни на Ирина ФлоринСофияСтенли и др.

[4] Син талисман
Но днес пак съм цяла
и без тебе - вече ям, вече спя.
Днес пак завъртя се света
край мен край сърцето от лед.
Да днес пак съм цяла,
вече мога да живея така.
Днес пак като мъдра река
вливам се в себе си.
Ти си тръгваш оплетен във истини,
моят поглед ти е син талисман.
Тук там смях е разпилян,
смях се на себе си пак.
Всеки спомен гаси се на тръгване
за да пазим любовта от щети.
Дали бяхме аз и ти
сбор от телата си?
Не не пробвай спести си усмивката,
много устни се отварят така.
Виж сам маха ти с ръка
другият край на нощта.
Като примка се спуска сълзата ми
не не искам да изпитваш вина.
След ден всяка тишина
е пълна с очакване.
[5] Българска поп певица, изпълнителка на песните "Син Талисман", „Кристална тишина”, „Светът е Олимпиада” и др.



Литературен анализ на "Син талисман"
от баладата "Възпяване на Феникса" и есето "Празникът"
(или за морала в поезията)[6] 
.....................................................................................
Но какво кощунство, каква манипулация, какво възмутително  изкривяване на истината! Вместо да чуем: 
             „Но днес пак съм цяла;
да, да днес пак съм цяла –
ненарязана, неподрязана, неизядена...”
                   и така нататък и така нататък ,
г-жа Ина Григорова е излязла осъдително извън контекста! Как можа, след като присъства на Празнка и бе свидетел на всичко случило се там, и с каква съвест  написа:
"Да, днес пак съм цяла,
вече мога да живея така.
                   .....................................
Ти си тръгваш оплетен във истини,
моят поглед ти е син талисман."
 Къде го видя тоя син талисман? Къде го тоя лиричен герой в цялата тая, описана по-горе дивашка ситуация, който си е тръгнал и изхлузил (едва ли не като бълха от гащи) "оплетен " (като пате в калчище) от ,,истини"?  За  кои истини се говори тука? Що за глупости, г-жо Григо-ро-ва?
Ето  затова, може би, лириката не се чете вече от мало и голямо. Пишат се разни любовни измишльотини, а не се отразява оная, до известна степен, нелицеприятна действителност, каквато е потресаващо онагледена в есето. 
  Виждаме, друго е Яворов[7]! Прибирал се Крачолов към родния Чирпан, яка градушка го е била по пътя и после даже да е искал да поизопачи нещата, примерно: „Градушка вали ситна като маргарит[8]...”, синините по него му напомняли да се придържа към случката и най-вече към правдата, цитирам: „Град! - парчета - яйце и орех.” И за да подсили реализма в стиха, тоя титан на нашата поезия, вплита звук в описваната картина като натъртва на „р”-то. Явно ба"р"абаненето на парчетата по главата още е отеквало в ушите му, когато е писал стихотворението "Градушка"....
Изводът : за да търсим и заобичаме поезията, в нея трябва да е отразена истината и само истината, а не манипулацията!





[6] Част от разработка на кандидат-студенти  за предизпитна подготовка.
[7] Пейо Тотев Крачолов (1878 – 1914), по-известен като Пейо Яворов, е български поет, белетрист и революционер, войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
[8] Маргарит – гръцкото наиминование за перла.




Няма коментари:

Публикуване на коментар