сряда, 16 май 2012 г.

Ти помниш ли това?



                      Не само в спомени таени, 
или в сънища несподелени, 
а постоянно, непрестанно 
все този ден 
изплува в мен 
тъй ясно.

Не беше ден, а вечер звездна, 
преди луната да изчезне, 
притихнали и усамотени, 
от чувства бликнали –
смутени 
се спряхме ний.




Тогава
 с очи погалих твоето лице, 
с ръце потърсих твоите ръце, 
главата ми – до твоята глава 
и с устните си само 
докоснах твоето рамо ....


      Ти помниш ли това?