Текст и илюстрации
М. Д. Милев
Знойно лято! Слънце – пек!
Няма ветрец да полъхне!
Нито капчица дъждец
не пада за прохлада....
Месец август е това!
......................................
Къща стара, двор – голям,
тук градина – там харман.
От страни са наредени:
кошарата, обор и плевник.
Кладенецът – по средата.
Плет от тръни – зид с вратата.
.................................................................
Чифт волове, кон охранен,
стадо с овце – все отбрани.
Пуйки, гъски и кокошки,
прасе, кучета и котки.
Крава със теленце малко...
.........................................
Ден преваля – свечери се.
Звезди, луна – нощ е.
Всичко стихна – притаи се,
само нейде хлопатари
се обаждат още...
.........................................
До миндера, на стената –
икона с Младенеца,
осветена в тъмнината
от една свещица.
Утре празник се задава,
вярващият Дева слави,
божа майка възхвалява
и за здраве курбан прави.
В одаята нещо става:
напред, назад баба шава.
Седне, стане, тръгне, спира,
не я свърта – няма мира!
Дядо, тате, чичо, стрина
и дечицата – дузина
в душна соба спотаени
не униват, нещо чакат,
не заспиват притеснени...
Свещ догаря – време мина.
Петлите пропяват.
Ден-година не отмина,
клепки натежават!
Но ето:
в късна доба – ранен час
в одаята горе
първи плач и глътка въздух
поех АЗ
и очи отворих...
и очи отворих...
Родих се! О, родих се, Боже!
...............................................
После баба ми разказа
как през тази вечер,
над селото ни заспало
щъркел бял преминал.
Носил ме увит в одеяло
и ме пуснал през комина.
Едва сега прозрях аз
на стари години,
думите ѝ мъдри, прости
по своему верни:
– Значи,
преди да се е родило
всяко пеленаче,
когато е летяло,
от високо то съзряло
бащин дом и всичко останало!
За това ли толкова обичам
тази стряха, тази вехта къща?
Спомени не остаряха,
мислите ми там бяха,
к'дето ходя, де се скитам,
все при нея се завръщам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар