неделя, 20 януари 2013 г.

Хитър Петър на пазар

(Българска преиначена приказка)

На С.И.К.
Текст и илюстрации
М. Д. Милев

   Всяка година, след като обере плодните дръвчета, Хитър Петър откарвал реколтата на пазара. А сега годината била плодовита и крушите му дали с 34 килограма повече от ябълките, а те – с 26 килограма са надвишавали сливите.



     Натоварил Хитър Петър каручката си до горе (тя събирала точно 239 килограма товар) със сливи, ябълки и круши, впрегнал магаренцето и потеглил към „Четвъртък пазара“ да ги търгува. Смятал сливите да пазари по левче килото, а вкусните и сочни ябълки и круши – по две. 
     Привечер, като привършил пазара установил, че е продал всичките сливи, двойно повече круши и с 13 кила повече ябълки от сливите. По пътя обратно към дома си, Хитър Петър се замислил колко пара ще занесе на бабата и колко ябълки и круши връща в къщи. Мислил, смятал, ум разбивал, но нали навремето едва завършил трети клас, сметката все не му излизала. Тогава си рекъл: “Внукът ми Петърчо е четвъртокласник. Той ще ми помогне да решим задачата.“
    Така и станало.
   Петърчо, след като захапал края на молива, сдъвкал го няколко пъти,  както обикновено прави когато е на зор, погледнал към тавана, позавъртял се наляво – на дясно на стола, надраскал нещо набързо и казал:
       – Дядо, донесъл си малко под 10 кила круши, малко над 10 кила ябълки и малко над 380 лева пари.
   Хитър Петър извадил кесията си и преброил парите. Усмихнал се, засукал доволно мустака и подал на Петърчо една книжна пара и една монета, като рекъл:
         – Вземи, сине, тези левчета, които, както ти пресметна, надвишават 380-те лева и които ти заслужи, за да си купиш каквото си пожелаеш. Освен това остави 10 килограма ябълки за нас от върнатите от пазара, а останалите занеси утре в училище да почерпиш за Петровден госпожата и съучениците си.
   Рипнал Петърчо от радост и хукнал към близката бакалия, като пресмятал на ум:
         – Ще си купя за всичките пари от любимите ми желирани бонбонки. Ако всеки ден изяждам по две пликчета с бонбони, ще ми стигнат за цели шест дена. У – ха!

   На другия ден Петровден, Петърчо занесъл ябълки в училище да почерпи, както дядо му бе заръчал. Когато подал ябълка на госпожата, тя го попитала:
            – От къде взема тези хубави и сочни червени ябълки, Петърчо?
            Наши са, Госпожо, от пазара дядо ми ги е върнал – отвърнал и разказал какво е свършил дядо му вчера и как му е помогнал да пресметне изтъргуваното.
         – Браво, Петърчо – похвалила го госпожата – Днес те освобождавам от контролната по математика, защото ти си я решил за отличен. А твоите съученици сега ще трябва да отговорят:
             1. Колко килограма ябълки донесе, за да ни почерпиш и
             2. Каква е цената на едно пликче желирани бонбони, които си купил?
   Хайде, деца, решавайте!