събота, 15 януари 2011 г.

Приятелки





Приятелки

Какво ли бе това,
че на двете се тъй понрави,
та приятелки уникални ви направи?
.........................................................
Хората за приятелство пари раздават,
но приятели  така и те не стават –
приятелство с пари се не купува!

По старшинство Елена
 кат‘ учителка  показва
как се колектива ръководи
и "послушницата" Мина
осторожно пък се учи
как със строгост хората да води,
но и обич от всеки да получи.

За срещи Мина често закъснява.
Все на време уж тръгва да пътува,
но познати да не срещне –
 Елена се тъй страхува,
защото Мина време ценно все прахосва,
а от това Елена ужасно се ядосва.
Но свикнала е ѝ Елена  и ѝ прощава,
 затуй, че Мина, за ядовете нейни,
 пет пари не дава.

Приятелството им бе запазено до край.
Цветя със обич да отгледат,
самите те като цветя изглеждат –
цветя поръсени от утринна роса.
.....................
Автор: д-р А. Марчев (1933 – 2009)
Стихотворението е оставено  от автора в суров вид, не обработено и с доста корекции и варианти. Тук сме си позволили с минимални и незначителни вмъквания да публикуваме една от вероятните редакции. Писано е от д-р Марчев по повод юбилей на близка колежка на неговата съпруга.

понеделник, 10 януари 2011 г.

Scripta manent, verba volant

     Скрипта мамент, верба волант“ (Scripta manent, verba volant) са рекли навремето древните римляни*, което ще рече "Написаното остава, думите отлитат". Дали те са я измислили и осмислили тази сентенция, или това са сторили някои по-стари от тях народи, можем само да предполагаме. Щото клиновидното писмо на асирийците, шумерите и вавилонците или йероглифите на египтяните са имали същата задача: да се запише житието им. Да отидем още по-назад във времето. По нашите земи се откриват знаци оставени от пратракийските племена смятани за най-първата писменост на човека. Или може би, нашите отдавнашни предци – траките най-рано са усетили нуждата да оставят следа писмовна след себе си, макар гърците, придошли по-късно на Балканите от Африка, да са ги назовавали траки, което име някой превеждат като неграмотни, необразовани.
     Защо се спирам тъй обширно на горната сентенция, навлизайки в предполагаемия й генезис? Защото в блога си се опитвам да се предържам към тази стародавна максима (използвам я като мото), т. е. да оставя в писмена форма това, което ми се е запечатало в съзнанието макар, че текста може да не е в най-добрият, подчинен на академичните канони стил.
     Ако се срещат правописни, граматически, литературни и прочее не издържани изрази или не спазени правила, не ме съдете – нямам ни най-малки претенции да съм прозаик, лирик или зографин.



           *Според Цицерон фразата е от реч изнесена пред Сената от видния по негово време оратор Гай Тиций.