вторник, 24 април 2018 г.

На майка ми




Автор:
д-р А. М. Ангелов

Лягам аз в среднощен час,
ала сънят ми бяга някъде на вън,
прогонен сякаш от злокобен, страшен глас.
За да запълня времето от нощта  без сън,
връщам назад лентата житейска аз.
А тя, лентата, чертае ясно пътя ми изминат
от детството безгрижно, та чак до старини достигнати.
Останал без сили от нощта кошмарна,
в полусън задрямал съм за малко
и мярнах те за миг, о-о скъпа майко,
в някаква безлична тълпа от хора.
Но изведнъж изчезна ми от взора –
загубих те отново в тълпата сива.
О-о миг блажен, очакван, желан и ярък,
защо не продължи, защо бе тъй жестоко кратък!?
……………………………………
Сепнах се. И отново по житейската жица
летях със скоростта на птица,
мислейки колко мъки си видяла,
колко трудности си изживяла
през дни и нощи – цял век,
за да ме направиш ти такъв
какъвто съм сега – ЧОВЕК!
Видях се вече възмъжал,
през учение голямо преминал
малко или много помъдрял,
и спътница до мен избрал.
За свекърви и снахи
светът е пълен с поговорки и думи зли,
но снаха си с любов прие я,
и синовна обич сподели с нея.
Затуй месецът ни меден с години продължи
догде, майко, сред нас беше ти!
С любимите си внучки в грижи и в радост беше,
от това спокойно животът  ни течеше.
После годините дълго що доживя,
пораснали правнуци, майко, ти видя.
……………………………………
Отиде си от този свят с изпълнен дълг до край,
изпратихме те всички с мъка и печал,
с молитви душата ти да иде в отвъдний рай!
За нас бе ти упование, човешки идеал!
Няма вече майчина усмивка, която домът ни да озари…
Няма вече майчин взор, който радост сред нас да възцари…
Ще остане само споменът ни драг,
за характера ти, майко, много  мил и благ!
…………………………………………
Но съмва веч и губя аз надежда,
че отново ще те видя тъй безгрешна,
макар за миг в сивата тълпа човешка…
О-о ще ли пак се срещнем, майко мила,
или съдбата друго е отредила:
прах с прахът ти кога се смеси
и  пръста земна моят прах с твоя кога размеси,
това навярно да бъде голямата ни среща
със теб, майко и с твоя син любящи!



                                                          Твой син Ангел.
 Пловдив  
16. 02. 2003 год.







понеделник, 11 септември 2017 г.

Ти си



Текст и илюстрации
М. Д. Милев

Ти си малка пойна птичка,
ти си славей, гургуличка,
ти си гълъбче, което
волно рее се в небето!
Ти си пъстрокрилата калинка,
литнала над горските малинки,
над зелен здравец
и над ситни боровинки!
Ти си цветенце в градинка,
като уханната иглика,
като росна перуника –
това си ти!


 – А името ли? –
Името ти е МОНИКА!



петък, 14 юли 2017 г.

В морската градина


Текст и илюстрации
М. Д. Милев

„Пазителка на спомени красиви!
Малка пейка!...“
    П. Филипова

На пейката, малката,
под блясъка на лампата
две сърца млади, зелени
седяха притаени.
Какво ли са си мечтали,
каква ли клетва  си дали? –
свидетел им бе лампата
и пейката, малката.
……………………







Днес пак са там двамата
да търсят пейката, лампата –
навярно те пазят спомена още
за ония нежни лунни нощи,
за морската градина
в която младостта премина.
Морно да поседнат,
в очи да се погледнат
и като пред олтар да кажат
изповед интимно важна,
как през дните отминали
клетвата си съхранили!
............................................
На пейката, малката,
под светлините на лампата
седят отново двамата…




събота, 17 юни 2017 г.

Лист отбрулен

Текст и илюстрации
М. Д. Милев


Лист отбрулен. Кой знай де го вятърът завлече? – беше написал нашият чирпанлия Пею Крачолов за такива като нас кореняци каратерзилерци, запокитени в старото Фелибе. И сега, подобно на Яворовите арменци – изгнаници клети, в край чужди събрани, пият и пеят.... – гитенци на така наречените землячески срещи...
Защо ни се пълнят и навлажняват очите когато се виждаме в някоя кръчма било на чаршията в Чирпан, или в големия Пловдив? Заради общите си корени, си мисля. Заради ония незабравими детски години минали по сокаците на селото ни или по къра гитенски. Заради онези простички по селски, но душевно богати хорица: баби с дълги фустанели, пъстри престилки и черни забрадки усукани по набраздени лица, брадясали дядовци с рошави мустаци и възлести пръсти на жилави ръце, и грижовни, все забързани бащи и майки, които ни направиха човеци!

И не само корените, впили се в сухия чернозем на роден край, ни свързват. Всеки иска като на близък, като на брат да сподели, да излее спотаени тъги и неволи или изживени радости от своето битие. Ей за това, да не загубим себе си в забързания свят, се събираме и си обещаваме, стискайки си здраво ръце за довиждане, че живот и здраве, догодина пак ще повторим гитенската среща.



петък, 30 септември 2016 г.

Промоция



Текст и илюстрации
М. Д. Милев


Студент, абсолвент
и накрая 
то се знае:
тога, шалче  и квадратна шапка.
Следва промоция,   
емоция
и в ръка червена папка.
В нея е документа –
диплома заветна.



Там по европейския стандарт,
младежът вече е магистрат
и през текущата година
става лекар по дентална медицина.
Но за да практикува
зъби да лекува,
не може
без клетва Хипократова да положи.

Да му пожелаем здраве,
да му върви по вода
и попътен вятър в това,
което за напред ще прави:
да няма екстракции,
по-малко обтурации;
да са пациентите щастливи
от  усмивките красиви!
             ЧЕСТИТО!
 





петък, 12 август 2016 г.

Бебетата на Копринка



Текст и илюстрации
М. Д. Милев


Беше вторник, надвечер. Спирам се с букет от рози пред дворната вратичка, вдясно на която е закачено шперплатово табло с обяви. На бял лист, с едри кръгли букви, на ръка, са написали:

Родените днес в Родилното отделение на Втора градска болница:
-  .....................................,            
-  Христо    Иванов от майка Иванка Черногорска,
-  Николай  Иванов  от майка ......,
-  Надежда Митева от майка .......,
-  ................................,
и т. н.
Списъкът съдържаше имената на бебетата и майките им, както и габаритите с които са се родили – тегло, ръст.   Болницата се  намираше в Кючук Париж, на първия светофар след жп надлеза, в ляво. Тогава в града имаше само този транспортен жп надлез, свързващ Кючука с Филибето.
На следващия ден, с кутия шоколадови бонбони, влизам в залата намираща се на третия етаж на бившата фабрика Копринка*. Тук беше настанен Технологичният отдел, в който отпреди няколко месеца се подвизавах като конструктор на инструменти. Най-напред ще почерпя шефа  -- си казвам и се отправям към бюрото му. Преди мен, обаче, са ме преварили двамата Ивановци и те с кутия шоколадови бонбони в ръце.
– Каква е тая опашка, бе момчета? Що сте се наредили като новобранци пред старшина? – се обръща към трима ни с характерния си хумор Кошера (инженер Ангел Кошеров – Главен технолог по онова време на Завода за пневматични и хидравлични прибори или „Пехепето“,  както пловдивчани казваха на завода).
Засмени до уши, леко подпухнали от снощната  почерпка и поливка, обясняваме....
…………………………………
Ето ти феномен, ето ти чудесия: аз съм зад чертожната дъска до прозореца на западната редица от конструкторски дъски с пантографи, зад мен е единият Иван – Черногореца, а в дясно, на бюро от средната редица на технолозите е другият Иван. Събрани най-случайно и произволно,  в един не малък град (с близо 300 хиляди жители – втори след столицата ),  в един завод (тогава в града работеха десетки заводи), в един отдел (имаше около седем-осем отдела в завода), в една зала от старата фабрика Копринка, на едно и също работно място, тримата колеги станахме за първи път родители, бащи на бебетата Христо, Николай и Надежда родени в една и съща болница (в града се наброяваха четири-пет болници), в едно и също родилно отделение и в един и същи ден.
Този ден не се забравя!
Беше 12 август 1969 година.



* Когато са изграждали фабриката за точене на коприна от пашкулите на копринената буба, са я разположили целево извън градв, в близост до бирената фабрика Каменица. Улица Богомил е била канал за оттичане на отпадните води отделящи се от двете фабрики (в момента терена, може би, попада към централна градска част???). След преустановяване на дейността, в сградата на Копринка, започва производство на битови водомери и след отчуждаване на няколко околни парцела се преименува в Завод за пневматични и хидравлични прибори. Сега и завода, и бирената – Каменица, и сградата на Копринка  са вече история...











      Това остана днес (м. юли 2016 г.) от Копринка: когато дойдоха багерите и  когато си                                                                                  заминаха…




четвъртък, 30 юни 2016 г.

Закана



Споделил и илюстрирал
многострадалният МДМ       


Що за напаст, що за чудо –
в къщата ни плъх!
Цяла нощ дивее лудо
безнаказано, без страх!

Ех, как искам да те хвана
за куйрука*, плъх,
че разнасяш по тавана
козина и мъх!


И за туй, че по дъските
трополиш бе, плъх,
и ни лазиш по главите
вонящ гад такъв!

Ще те пусна на котака –
той харесва плъх!
Ще те схруска, без да чака,
само на един дъх!
––––––––  –  –––––––– 
 * куйрук (диал.) – опашка